“Африкански лов” – предговор

МИНАХМЕ СЕНКИ ОТ ПАЛМИ…

И като буря бясна, крилата,
в бездните тъмни се заблуди…
Спрете, водачо, спрете колата,
спрете веднага, няма следи.

Късно! Стената зад нас е вече,
минахме палми – цяла гора.
Той Нева, Сена и Нил пресече –
по трите моста с нас прогърмя.

Тези две строфи от стихотворението на Николай Гумильов „Заблудилият се трамвай“ са преплели в трагичен възел от думи не по-малко трагичните линии на неговия живот, прекъснат, когато е едва на трийсет и пет години. Стихотворението е своеобразно предчувствие, ала скоро става и равносметка на преживяното и неосъщественото. В образа на лирическия герой са втъкани черти от психологическия портрет на автора, но са закодирани и биографични събития. Именно това стихотворение прави Гумильов известен и у нас и то е може би най-популярно средповече от скромното представителство от преводи на поезията му.
А и Гумильов не е само поет, той е и прозаик, литературен критик, издател, основател на поетическото направление акмеизъм, пътешественик, етнограф и още, и още. Насищал е живота си със събития, занимания, емоции, сякаш предусещайки, че му е отредено да бъде кратко на тази земя. Неговото лично време: 1886–1921 г., съвпада с исторически катаклизми, които прекрояват световния ред и географските карти, преобръщат съдбите на милиони, сред които са и десетки руски писатели.
Своя творчески път Николай Гумильов започва като поет, вдъхновен ученик на руските символисти и най-вече на Валерий Брюсов. Професионалните му интереси го отвеждат в Париж, където слуша лекции по френска литература в Сорбоната, но успява да се потопи и в културната атмосфера на града, който в началото на ХХ век е средище на търсачите на нови, модерни форми в литературата и изкуството. Франция си остава духовно и емоционално пристрастие на Гумильов и неслучайно една от трите реки, над която „прогърмява“ житейският му маршрут е Сена.
Другата посока, примамила няколко пъти страстния пътешественик Гумильов, е Африка. Първоначално в мечтите си, а после и „на живо“ той общува с тази екзотична земя, която в началото на миналия век е все още тайнствена и загадъчна за европееца. Африка става и остава една от водещите теми в творчеството на Гумильов, присъства в поезията и прозата, в пътеписите и дневниците му. Именно затова Нил е сред трите реки, които като въображаеми паралели и меридиани са опасали „глобуса“ на неговия свят.
Третата, но всъщност първа по важност река за поета е Нева – символът на столицата на Руската империя. Макар Санкт Петербург да не е родното му място, това е неговият знаков град. Там Н. Гумильов осъществява идеята си за ново поетическо направление и създава през 1911 г. „Цеха на поетите“, където се събират „майсторите“ на стиха, акмеистите А. Ахматова, О. Манделщам, С. Городецки, М. Зенкевич и други. Замислен като наследник и разрушител на символизма, акмеизмът търси „прекрасната яснота“ и простотата на поетическия изказ и образ. Най-ярките му представители създават уникати, които вкупом с други шедьоври от края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век съставят съкровищницата не само на Сребърния век, но и на цялата руска поезия.
Пак в Санкт Петербург Гумильов е сред най-активните представители на литературната бохема. Спомените, запазили сцени от нейния живот, възкресяват и нощите в прочутия „сутерен“ „Скитащото куче“, описан и в стихотворението на Анна Ахматова „Тук всички сме скитници, блудници“. С два щриха се портретира двойката (поетическа и в живота) Ахматова – Гумильов: той, отсъстващ, скрит зад „странната струйка дим от черната лула“, а тя – „надянала тясна пола, та да изглежда още по-стройна“, но оставаща невидима, сякаш тяло без душа.
Светският шум и блясък не са достатъчни на Николай Гумильов. Той е непрестанно търсещ, подмамван от мечтата за „друго“ и много по-същностно живеене. Сигурно това търсене го отвежда като доброволец на фронта на Първата световна война, където е раняван, а после награден с високото отличие за храброст Георгиевски кръст, връчен му лично от императрицата. Връщането му от фронта е отново в С. Петербург, който изживява „бурята бясна, крилата“, става Петроград, изменя облика си. Въпреки промените Гумильов се опитва да задържи отиващия си свят на изящната словесност, прави втори „Цех на поетите“, събира нови талантливи ученици и ученички, сред които са И. Одоевцева и Н. Берберова, станали по-късно известни представителки на руската емигрантска литература.

                                                                    * * * *

Част от предговора към книгата “Африкански лов”, съставен от преводачката Румяна Евтимова.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: